неделя, 4 март 2018 г.

ШЕФИЛД и университетът

    Мина време от пребиваването ми в Англия и по специално в Шефилд, но още пазя чувствата и впечатленията си от тази  седмица, която прекарах в студентската среда на дъщеря ми.
  След като преживях туристическата обиколка на Лондон, пътуването от 4,5 часа до Шефилд и 8 часа сън, се озовах заобиколена от стари и съвременни сгради, които си съжителстваха прекрасно и са средата на студентите от  Университета на Шефилд. Уточнявам, че става въпрос точно за този университет, защото в града има още един, много по–нов – Шефилд Халам.


Библиотеката "INFORMATION COMMONS"

Катедралата на университета "Св. Георги"
  Ще се опитам да разкажа на кратко някои особености на този университет, които ме впечатлиха, и си мисля, че липсват в България. Няма да правя сравнения между двете системи на обучение, нито пък базите им, защото изобщо не може да става дума за това.

"ДИАМАНТ" – най–новата сграда на университета, 
струваща 81 милн. лири
  
  Идвайки тук, най–много исках да посетя библиотеките. Фактът, че имат три библиотеки, много ме впечатли, а това, че работят 24 часа, ме изуми направо. Кой, за Бога, ще стои по нощите на място, където няма възможност да си полегне, когато реши? Ами има, и то много, много хора. Моето отроче не е от тях, разбира се. Тя учи в стаята си в общежитието. Едната съквартирантка на Алекс, която прекара цялата нощ, учейки в библиотеката, ми каза, че там се стимулира повече, надъхва се, а и има някой да й помогне, ако се наложи.
  Имах възможност да се убедя, че е точно така. Атмосферата е невероятна. Стотици хора насядали на дълги маси или в приятни кътчета на диванчета, разтворили пред себе си лаптопи и книги, навели глави, трупат знания и се подготвят за изпит. Като казвам стотици, не преувеличавам – на входа на едната библиотека има табло, на което се изписва във всеки един момент колко човека са влезли в дадена библиотека. В едната бяха над 900, а в другата над 1000. Това е един вид съревнование между различните библиотеки. Тъй като всеки влиза със студентската си карта, това дава възможност системата да засича броя им. Аз успях да вляза трудно и благодарение на Алекс и способностите й да убеждава.





  Приятно ме изненада фактът, че библиотеката граничи с парка и от прозорците се вижда тази зеленина. Има и езеро с патици. Ако решиш да се разтовариш от четенето, спокойно си излизаш през вратата директно в парка. Оставяш си помагалата на мястото и специална бележка в колко часа ще се върнеш, но не повече от 45 минути ти се пази мястото. Тук храна не се внася.

Собственикът на вещите е в почивка :)


Гледка от друг прозорец на библиотеката
  Тук са и рафтовете с учебници и всякаква необходима литература. Разделена е по специалности.

Секцията по японистика



  Другото, интересно за мен, беше начинът, по който се връщат учебниците. Няма човек, който да ти извади картон и да отбелязва, че е върната дадена книга. Слагаш я в машината, чекираш се със студентската си карата и готово.





  Има хора, които стоят наоколо, но са там, за да ти помогнат, ако имаш нужда, и въобще не ти обръщат внимание. Един господин с голяма количка разнасяше книги по местата им, явно върнати днес.




  Тази библиотека ми хареса най–много. Другите две бяха по–съвременни и като обзавеждане, и като атмосфера, и с много, много техника.
  Значи, на разположение на студентите има безброй компютри в самите библиотеки. Всякаква техника, каквато им е необходима, могат да наемат безплатно и да ползват където и когато им  е необходима. 


В тези сейфчета има лаптопи.
Можеш да си вземеш и да ползваш докато отремонтират твоя
 или, ако в момента нямаш в себе си, а ти е необходим.
  Друго интересно и впечатляващо за мен се оказа възможността да си заявиш книга през интернет. Подаваш искане, че ти е необходимо еди–кое–си четиво. Ако не е налично, го изискват от този, който го е взел, и го слагат в тази заличка. Рафтовете са по азбучен ред и лесно можеш да откриеш твоето име и заявеното от теб. Книгата те чака три дни, ако през това време не я вземеш, я махат от там.

  
  Ето и другите библиотеки. Важно е да се спомене, че има оформени помещения, според мен кабинки, защото са стъклени, за колективна работа. Различни групи студенти се събират, за да работят по общи проекти. Всичко е много приятно и уютно направено. Чувстваш се комфортно.


Вход към библиотеката 2


Място за учене

Зала за учене. Зад стъклата – лаборатория.

И пак кътове за учене

"ДИАМАНТ"–а отвътре

Зала в "ДИАМАНТ"–а


Помещение за колективна работа.


Студентка си спеше направо върху масата.
Отдъхват за малко и продължават да учат.
 Понякога не успяваш да си намериш място и затова,
ако го имаш не го напускаш.

И пак "кабина" за колективна работа


Компютри за свободно ползване

Изглед отгоре


Учене, учене и пак учене

Лаборатория



  На всички възможни места има поставени листовки, дипляни и всякакви рекламни материали. През ориентационната седмица Алекс беше събрала две чанти с такива брошури. Много се ядосвахме какви големи разходи се правят за реклама и какво прахосване на хартия е това.


Мястото на охраната 

И пак място за разговори





петък, 2 март 2018 г.

Университетът в Шефилд

  Това е едно чудесно място за всеки студент. Много съм доволна, че дъщеря ми се пребори и успя да влезе тук да продължи образованието си. Това е един от най–добрите университети в света за нейната специалност. Аз предпочитах този в Кардиф, но, след като бях тук, разбирам правилната преценка на детето.

  
  Основната сграда е стара и уникална. Намира се близо до центъра на града, което ме навежда на мисълта, че градът се е разраснал благодарение на университета. University of Sheffield получава кралско разрешително през 1905 година от Крал Едуард VII. Той е един от много добрите университети във Великобритания като заема 27–място, а QS World University Rankings 2015/2016 го поставя на 80–то място в света. University of Sheffield е най–добрият университет да комуникация и медийни науки.   


Всички университетски сгради си имат имена.
 
  Прави впечатление, че емблемата /гербът/ на университета са навсякъде. На всички техни сгради, пейки и дори саксии. Като цяло англичаните се гордеят с всичко тяхно, а университетите още повече. Може и да е нескромно, но осъзнават колко са добри в това, което правят, и се хвалят при всяка възможност. Не ми е работа да ги критикувам за това.

Емблеми на саксии...


...и на пейка в двора на основната сграда.

  Друго, което не е изненадващо за никого, са отлично поддържаните морави. То само в Англия май ги има. От дете помня един анекдот: "Как се прави английска градина? Полива се, коси се, полива се, коси се. И така ... 500 години." Тогава не разбирах какво точно се има предвид, защото в България, освен на стадионите, и то не на всички, никъде нямаше поддържана морава. 
  А в Англия са на всякъде, дори край магистралите.  Но не проумявам защо е изхабено толкова пространство за тревна площ. Вярно – красиво е, но все пак...





  До самата сграда има парк. Тъй като беше януари и през повечето време валеше дъжд /каква изненада :)/ не видях много хора да се разхождат, въпреки че, като цяло, англичаните изобщо не ги притеснява лошото време. Аз и още една жена бяхме с чадъри. Другите се движеха все едно си беше слънчев пролетен ден. През цялото ми пребиваване не видях някой да тича да се спаси от дъжда. Учудващо за мен, защото най–мразя дъжда, дори повече от снега.


Двама азиатци "даряваха" обяда си на патиците от езерото



Беседката зад мен няма вход от нито една страна.
Дълго се чудих каква е ролята й. А стълбите за какво служат?
Възможно ли е да се влиза през прозореца?

  Наред със старите сгради, които са съхранени отвън, но запазват стила си и отвътре, има построени и нови. Вероятно с нарастването броя на студентите, който днес е над 28 хиляди, се е наложило разширяването на учебните бази. С годините са се увеличавали и изучаваните специалности.

Денонощна библиотека–любимата на Алекс

"Диамант"–а, най–новата сграда на университета

ARTS TOWER – кулата на изкуствата



Сградата на студентския съвет.

  Не мога да не покажа департамента по журналистика, в който учи Алекс. Той е в нова сграда, в която се намира и департамента по икономика. Там единствено успях да се промъкна.






Следва продължение...